Славянската космогония и нейната сакралност през погледа и архетипното мислене на художника Леонид Феодор


Славянската космогония и нейната сакралност през погледа и архетипното мислене на художника Леонид Феодор
Леонид Александрович Фьодорович (Леонид Феодор) е роден през 1955 година в Архангелск. Принадлежи към най-ярките и представителни художници на новата южноруска вълна – график, живописец, скулптор, илюстратор и педагог. Завършва художественото училище “М.Б.Греков” в Ростов, специалност живопис, а след това Московския полиграфичен институт, специалност графика. Огромното геокултурно битийно пространство на художника намира проявление и превъплъщение в неговите многочислени творения. В тях можем да открием и разчетем широка гама от визуални кодове, да усетим художествените жестове на различни културни и темпорални пластове и стилове. Леонид Феодор е инициатор за създаване на творческата група “Радуница” (1990г.). През 2001 година разгръщайки дейносттта си и умножавайки състава си, формацията се превръща в международна творческа работилница “Синтел – Радуница”, осъществила 3 проекта и над 10 изложби в Ростов на Дон, Москва, Ярославл, Виена, Леондинг, Германия. Междувременно броят на нейните членове достига 30.Сред множеството персонални награди особено място заема присъденият през 2003 година сребърен медал на Руската художествена академия за цикъл полихронни релефи и скулптури “Слово за полка на Игор. Митологически образи от древна Рус”, за циклите “Проявления”, “Метаморфози”, “Посвещения”. Тематичният регистър на произведенията му гравитира около представата за човека, времето, природата, космоса. Участва в повече от 100 руски, задгранични и групови изложби, както и в над 30 персонални. От 1989 година е член на Съюза на художниците в Русия. Доцент е в катедра ИЗО на Ростовската държавна академия по архитектура и изкуство и в Южно-Руския хуманитарен институт. През последните няколко години работи в Москва. С невероятен ентусиазъм, любов и енергия създава музей по митология, история и култура на Русия към едно от столичните училища. Негови творби се намират в музейни и частни сбирки в Москва, Архангелск, Волоколамск, Ростов на Дон, Таганрог, Салок, Ярославл, а така също в галерии и частни колекции в Австрия, Англия, Германия, България, Полша, Сърбия, Швейцария, САЩ, Канада, Франция, Швеция, Мароко.Работата му над древноруския епос “Слово за полка на Игор” е не само безспорен влог на художника в руската пластично-изобразителна традиция, но се превръща в съдбовна лична одисея на твореца, ориентирана към неговото съзряване, себенамиране и себепостигане. Това е времето, когато Феодор прави цялостна равносметка, преминава през инициацията на родовото минало (на традицията), визуализирайки го в причудливи пластико-изобразителни конструкти, открива виталността на лапидарното изображение и го превръща в символ. А после от тези специфични като художествен конгломерат знаци изгражда пространството на своята духовна престолнина. Точно престолнина и център, и светлина, както сочи етимологията на думата ( коренът отпраща към древнобългарската лексема “толна” – светлина, както е и днес в чувашкия език).Воден от чувството за духовен експеримент, от желанието да предизвика провидението и да свърже различните епохи, Леонид Феодор създава тематичната карта на човешкото битие с неговите сезони – с усещането за студ, духовно посиняване, потъване и алтернативния сензитивизъм за топлина, изгаряне, изпепеляване. Той гради голяма част от образните си визии въз основа на опозицията червено – синьо, която придобива неподозирано различни смислови нюанси. Самите цветове маркират в антитезността на индивидуалните си обертонове прехода от живота към смъртта. Синьото е отправено към представата за пробуждане, студ, вода, мрак. Червеното вибрира около семантиката на огъня, светлината, възраждането, унищожението. Тяхното съжителство и взаимопроникване илюстрират и съпреживяват дихотомията на битието. Те са своеобразна стълба на живота, рамена на кръста (както ни загатват титулните изображения към “Слово за полка на Игор (в гравюри и отпечатъци от бреза)”. Червено-златните отблясъци, които като разпилени емоции привличат погледа и синьо-тъмният фон на смрачаване и мисловна вдаденост, обединени градят изображението на княз Игор Светославович. Дори неговата корона загатва вглъбен в себе си библейски светец отшелник. Получава се допълнителен художествен ефект – материализация и олицетворение на абстрактното. Мисълта на княза оживява, изплувайки над челото му като царствена корона и шлем. Тя го пази и води. Тя е светията, който го закриля.Да представиш слънцето като отрязан ствол на дърво, с неговите кървящи годишни кръгове, е съдбовно проникновение на чувствителен човек, който осъвършенства до филигранност сетивата си, без да загубва емблематичната си исконна първичност. Стилизацията в скулптурните и изобразителните визии на славянските богове не ограничава, а освобождава твореца да разгърне максимално интуицията си. Често пъти умишлено търсената външна наивистична грубост и статичност на пластиките диалогизира с освобождаващата ги витална цветова пищност. Естествените материали – дърво и тъкан – използвани от художника, възвръщат неговото изкуство към първичността и изначалността на творението, към цикличната синхронност на време и пространство. Брезата е символичният бял лист на руския дух, на който Леонид Феодор, в съзвучие с руската изобразителна традиция, представя целия живот като “Битка”. В тази картина, отново издържана в опозиционната цветова гама червено – синьо, виждаме и усещаме и прикритостта (представата за човека в сянка), и двуличието (двупрофилните апострофи), и съдбовната обреченост, и агнеца, и демона, и пророка, и антихриста. Така конкретноисторическото събитие (битката между русите и половците) философски преосмислено достига своята универсална същност – житейската схватка между доброто и злото, между сакралното и профанното.Може би най-стойностното и хубавото в жанровото и тематично многообразие на изкуството на Леонид Феодор след работата върху “слово за полка на Игор” е, че той загърбва технологичните и видовите рамки и ограничения, осъзнавайки, че всичко се отразява във всичко. Проникновено и точно звучат думите на Виталий Пацюков: “Изкуството на Леонид Феодор живее в цялостна органика… То възвръща в културата ритуалните предметни форми, разглежда света не само естетически, но и откривайки неговата магическа образност… Художникът не скрива своите идеали, своето обръщане към универсалната иконология, локализирайки я чрез “контурите” на руската история. Неговото артистично чувство кристализира в исторически образи знаци, започвайки от древноруската митология и завършвайки с визиите на ранното християнство… . Архаиката и християнското самосъзнание намират единство в изкуството на Леонид Феодор, в пластическите системи на неговите космологии, включвайки се в колесницата на световните религии. Авторският художествен жест в своята визуална философия клони към затворените циклични форми – кръг, кръст и квадрат, където образите изтичат един в друг, материализирайки се и отново разпадайки се. Те живеят във взаимната преплетеност, пробляскват в “полета на Валкирия”, в скандинавската космогония, потапят се в чувствителността на средиземноморския логос и откриват новите си измерения в голямата колесница махаяна…. Органическата комбинаторика на пластическите атоми в тези магически релефи отпраща техните визуални смисли към традициите на класическия авангард, където личната рефлексия на художника се среща с образността на Гауди, с “формулите” на Павел Филонов и декоративното пано на Густав Климт.”Творбите на Леонид Феодор представляват съвременна театрална мистерия за родовия езически битиен контекст. Те възстановяват визуално духовните славянски корени, едновременно и апология, и апостроф на миналото. Епични и като тематична широта на рисунъка, и като мащабност и многомерност на внушението, те се налагат с монолитността си, изваяна и прокопана от детайла, от лабиринтите на случайността.Леонид Феодор създава една приказна шарада от сюжети, в които отделните образи, колкото и да са забележителни и неповторими, могат да се осмислят само и единствено чрез връзките си с другите, като ключ и загадка към цялото. Той тръгва от голямата абстрактна идея, която извежда като блестящ витраж от смислови валенции на конкретното. Въпреки пищността на цветовото изображение, въпреки ерудитската метафоричност, успява да съхрани чувството на мяра, да даде шанс на респектирания зрител да съпреживее и навърже символите, за да достигне до смисъла на цялостното изображение. Затова твърдя, че основна особеност на творческата му поетика е, че той не рисува образи, а идеи. Неговите абстракции вълнуват сърцето и модулират чувството не по-малко истински отколкото разума. И това е обяснението за уникалността им – те са първични и ерудитски едновременно, неразумно разумни в своята абстрактност. И докато по принцип абстракцията дистанцира и повече разчита на статистиката, в случая всичко е точно обратното. Тя не констатира с хладното си хирургическо красноречие, а изгаря и възражда, запалва и изтлява чрез впечатляващия цветови хроматизъм на визиите. Прав е Валерий Рязанов, твърдейки, че това е древноруско изкуство, отечествен фолклор и руски авангард от началото на ХХ век, но безусловно търсенията на Феодор, красиво и изразително изтъканата свързваща времената нишка и неговото ръкотворчество са явления на нашия ХХІ век. Художникът надскача родното и достигнал до визуализирането на колективното подсъзнателно (реката на архетипите според Юнг) постига общочовешкото. Затова и неговите митологични сюжети и персонажи не носят рамката на времето и мястото, а на безвремието и универсума, прераствайки в съвременни цветни сънища и предсказания. Хронотопът в изкуството вълнува и провокира художника. Той експериментира, осмисляйки философията на повторяемостта (цикличността) чрез метаморфозите на една визуална рамка, потопена в алтернативни темпорални пластове. Например “Конят на предците” и “Благовест – кончето на моето детство” е впечатляващ визуален разказ за прехода от изгрева към залеза, от миналото към настоящето, от статиката към динамичността и обратно. Той напомня разбирането на Хераклид, че не можеш да се изкъпеш в една и съща река. Наивистично-грубоватото, но вълшебно дървено конче (неслучайно носещо името Благо(вест)) променя цветовете и съдържанието си, превръщайки се в покоряващ строгопритъмнял и безмълвен родов тотем.Леонид Феодор не само осмисля кръговостта на битието, но и твори в цикли. Творбите му са живописно-митологични композиции. Показателно и емблематично за него е архетипното мислене и пиететът към синтеза на изкуствата (архитектура, живопис, скулптура, графика, видео, поезия). Манифестация на казаното е впечатляващият проект “АрхиТектАрт”, включващ в себе си циклите “Асиметрия-симетрия”, “Проявление”, “Музобекти”, “Посвещения”, “Супремале”, “Писмена”, изпълнени в периода 2000 – 2005 година.“Без да отричаме Миналото, критично отнасяйки се към Настоящето, строим живота на Бъдещето” – това откровение на художника е вербализация на неговата житейска и творческа философия. Той възприема екзистенцията и гледа на нея като на сложен конструкт, обединяващ визуална, слухова и сетивна рефлексия, интелектуално-философски стоицизъм, първична жизненост. Тя е нишката на Ариадна, която ни спасява от лабиринта на апатията и ни сродява с хоризонтите на мечтите. Леонид Феодор категорично се отказва от сляпото следване на готови творчески формули, но и от безумието на безогледния нихилизъм. Той стои над парвенюшките позьорски жестове със съзнанието на креативен романтик. Потвърждават го собствените му думи: “Аз за съжаление не мога да предложа спасителната нишка на Ариадна за измъкване от лабиринта и за убеждение в старите истини, в които човек се е разубедил; но мисля, търся, надявам се да я намеря.”
Владимир Стоянов


Copyright © Vladimir Stoyanov 2014


Warning: session_start(): Cannot send session cookie - headers already sent by (output started at /home/outsight/public_html/vlstoyanov.com/statii/85/index.php:246) in /home/outsight/public_html/vlstoyanov.com/statii/85/index.php on line 246

Warning: session_start(): Cannot send session cache limiter - headers already sent (output started at /home/outsight/public_html/vlstoyanov.com/statii/85/index.php:246) in /home/outsight/public_html/vlstoyanov.com/statii/85/index.php on line 246